Американски девически колеж в Ловеч

   
 

 

Американското девическо училище в Ловеч датира от 1880 г. В тази година то се отваря в града Троян с девет ученички и един учител американецът г-н Чалис. След свършването на първата учебна година г-н Чалис намира за добре да премести училището в Ловеч. Отначало за училище е служила една малка къща с една стая и едно коридорче. Малката стая с коридорчето са служили за всичко занимателна стая и кухня. Числото на ученичките през втората година е било 12, а това на учителите три. На следната пролет през 1882 г. се започва строежа на училището върху собствено място.

През месец септември същата година учебните занятия се водят в новото здание. Сега са вече 12 ученички и трима учители. С пристигането на добрата и способна директорка г-ца Блякбърн активността на училището се значително засилва. Построяват се още две здания за нуждите на пансиона. Числото на ученичките се увеличава ежегодно. Голямата, обаче, и силна работа на Ловчанския пансион започва след войните, когато пристигат новите мисионерки-учителки: г-ца Пери, г-жа Райвс и г-ца Търнър. Военните години, които спъваха хубавата и плодовита дейност на г-ца Блякбърн и нейната помощница г-ца Дейвис, се бяха вече изминали и новите мирновременни условия искаха нови идеи и старания. Новата и енергична директорка г-ца Пери, сполучи със своето умение и трудолюбие да отговори на нуждите на времето.

Засилиха се учебните занятия. Назначиха се нови и отварящи на нужния ценз учители. Постараха се да приравнят програмата с тази на нашите държавни гимназии. Направиха се постъпки и за признаването на пансиона от съответното министерство за средно учебно заведение. Направените от Министерството на просветата ревизии изнесоха големия прогрес на училището и скоро след това биде признато за полукласическа девическа гимназия.

Училището в Ловеч не е само един образователен институт. Ако то стане един ден такова, тогава не ще оправдава вече своето съществувание, защото и другите гимназии в България дават образование на младите. Ловчанския пансион, обаче, не дава само образование, но и възпитание. Той не се стреми само да пълни ума със сухи познания, но се грижи за оформяване на характера, за разхубавяване на душата, за заякчаване на волята. Той има за цел да подготви младите българки за живота. В това отношение Ловчанския пансион държи рекорд. Надали има друго училище в България, което при пълно зачитане църковната принадлежност на учащите се, и държейки сметка за свободата на съвестта на човека, върши такава великолепна възпитателна работа, каквато върши Ловчанският пансион. Там не се върши никакъв прозелетизъм. Всяка неделя ученичките се водят на евангелска църква, но когато някои пожелаят да отидат на православна, те са свободни да сторят това под надзора на една учителка. Молитвеният час, който се държи всяка заран, не е задължителен за никоя ученичка. Всички занятия, с изключение на български език, се водят на английски. За начинающите се уреждат специални часове за изучаването на езика. Ученичките от по-горните класове са организирани в разни клубове: спортен клуб Млада чучулига, Стенографски клуб, клуб Утрен молитвен час, Готварски клуб и др.

Всички тези клубове имат за цел всестранното развитие на девойката, като при това по-големите ученички помагат на по-малките. Българското общество цени високо благодарната работа на Американското училище в Ловеч. Това се констатира както от много благодарствени писма, които директорката получава, така и от големия наплив на кандидатки. Всяка година повече от сто заявления остават да чакат ред за другата година, понеже местата се скоро запълват. Има случай, когато родителите ангажирват места за дъщерите си една година преди тяхното постъпване в пансиона. Таксите са много евтини за един пансион. До миналата година бяха 8000 лева на година, като в тази цифра се включва всичко. Тази година таксата, поради общото поскъпване на хранителните продукти се повиши на 10,500 лева. Затова и Американското училище в Ловеч не е само за най-богатите български дъщери, но и за средната ръка родители. Големият наплив от ученички застави Женското мисионерско дружество в Америка, под чийто грижи е Ловчанския пансион, да помисли за едно увеличение на числото на училищните сгради. В 1926 г. се построиха две нови и големи здания Блякбърн Билдинг и Дейвис Хол. В тези широки и удобни здания се помещават сега класните стаи, кабинетите, дирекцията, театралната зала, гимнастическия салон, трапезарията, кухнята за практически упражнения и спалните. Ловеч има полза от пансиона във всяко отношение, но най-много в икономическо и благоустройствено: Общината в своите отношения към пансиона многократно е потвърдявала това. Днес, когато нравите са разпуснати зад линията на благоприличието, когато моралът е толкова много понижен, когато сляпото копиране на Запада влива отровни струи в душата на подрастващото поколение, когато нуждата от здрави духовно и умствено българки е въпиюща, училища като това в Ловеч са благословение за бъдещия български дом и народ. Сега Ловчанския пансион има 206 ученички и около 22 души учителски персонал, от които само 4 са американки.